„Свидетелства на времето“: Жена зограф изписва храма „Св. Петка“ в село Балша
Църковната стенна живопис е дело за бога и вечността
Средновековната църква от 14 в. “Св. Петка ” се намира покрай центъра на софийското села Балша. От нея са останали отломки, до които е издигната преди 100 години новата черква, която носи същото име. От Санкт Петербург до софийското село - това е пътят на Елена Адамова, дамата, отдала живота си на църковната стенна живопис и рисуването на икони.
Дядо ми е беше огромен портретист – Степан Самуилов, имаше своя школа. А баба ми е от дворянски жанр, имаше необикновен глас, само че не са я приели в консерватория, поради 58-ма публикация (член 58 от Наказателния кодекс на РСФСР отнасящ се за контраревюлиционна активност против страната – бел. ред.). Това значи зложелател на народа. Баба ми пееше на огромни празници във всички църкви, като те се конкурираха между тях кой ще я предложения. Тя просто имаше някакъв благ глас. Скришно от майка ми тя ме взимаше с нея на огромни празници. Оттам може би аз заобичах храма, службата и Бога. Така моята баба Александра ми съобщи това от дребна, а от дядо ми – рисуването. От двамата очевидно съм взела по нещо и поех по този път.
Елена Адамова – зограф
Елена Адамова идва в България през 1980 година и тук се омъжва. Става член на Съюза на българските художници, стартира да се занимава с монументална живопис, създавайки фрески в учебни заведения, фабрики и други обекти.
Рисувах естествено портрети, картини и за мои другари правех икони като подарък. Не както през последните години всеки ден да рисувам по една икона, а тогава понякога, тъй като тогава не всеки искаше икона и разбираше от тях. Но на мои познати и другари на драго сърце им подарявах икони. А от 90-та година започнах да изографисвам монуметално храмове. Естествено и иконите не ги не помня. Аз в случай че един ден не рисувам съм като риба без вода и се разболявам и се усещам доста дискомфортно. Иначе животът ми е въздух, би трябвало нещо да се прави.
Елена Адамова – зограф
Вие сте набожен човек, това се вижда. Имало ли е случай, когато икона да ви е пособия или въздействала?
Ох, да. Преди 20 години аз имах левкемия. Тогава бях Русия и правех една черква, когато се разболях. Чаках свършека си. Лекарите ми споделяха, че ми остават два-три дни, седмица най-вече да пребивавам. А още от преди този момент имам една икона, която не я демонстрирам доста на хората – на Григорий Нови. Бях я взела със себе си в Русия, не се деля с нея от 30 години. Молех се на него да ме излекува и стана знамение. Благодаря на моя светец, който постоянно ме избавя. Въпреки че той не е канонизиран и недолюбван от комунистите, предходният съветски патриарх Алексий не съумя да го канонизира, издаде единствено канон – кондак и икус, само че не съумя. Тя е доста остаряла, над 30 години към този момент е. Никъде не я демонстрирам, тя е персонално моя съкровена.
Дори, когато лежах в болничното заведение помолих сина ми да ми донесе дъски и бои и там рисувах икони, макар че колкото да се движех, имах проблем с краката. И подарявах иконите на хората, които бяха с мен в болничното заведение в доста неприятно положение. В интерес на истината някои хора оздравяха, а не имаха вяра. Оздравяха поради вярата си. Човек не би трябвало да се предава. На сина ми споделям, че човек, когато се отчая той пуска дявола в себе си, а дявола унищожава индивида.
Въпреки събитията и законите, които би трябвало да съблюдава в живота, човек би трябвало да върви с душата си, тя постоянно ще му подскаже и няма да му даде неприятен съвет. Душата е мерило, това е положително. Не инцидентно Исус Христос ни е дал като главен завет да се обичаме един различен, това е душата. Затова поисквам на хората да обичат всичко: земя, растения, животни и хора. Това, което вършат, да го вършат с обич и да бъдат постоянно положителни. Тогава ще има по-малко изменничества, завист и войни, всичко, което е негативно. ”
През годините Елена Адамова е изрисувала хиляди икони за хора от целия свят – от България, Гърция, Европа, чак до Америка и Япония. От 8 години тя отдава сили и средства да изобрази по канона ликовете на светците по обичайния метод на стенописта в църквата “Св. Петка ”в Балша.
Стените бяха съдбовни, ронеха се, мазилката беше остаряла. Аз споделям, че не може върху такива стени да изографисвам, би трябвало да се измажат. Тук ми дадоха да се настаня краткотрайно в магерницата и чаках няколко години нещо да стане със градежа, обаче напразни ми се оказаха очакванията. Започнах преди 4 -5 години да махам остарялата мазилка, да шпакловам отначало и да изографисвам храма. Св. Петка ме одобри в него, тя ми е като закрилница, по тази причина взех решение да направя нещо положително. Така продължих. Вътре в олтара би трябвало да се замаже, да се отстранен дупките. Но малко мъчно става, поради неналичието на пари. С огромен напън, с огромен труд ще довършим храма в възхвала на Бога. Лека-полека имам вяра, че ще стане изографисването на целия храм и ще изпълним фантазията си. Просто би трябвало самообладание и време.
Елена Адамова – зограф
Заради компликациите по събирането на дарения и потребността от по-високо скеле куполът на църквата остава досега без рисунки. За художничката обаче потреблението на тапети от винил, с които по-лесно и бързо се доближава до крайната цел, е неправилно.
Това не е промишлена зона, където може стенописът да се смени с тапет. Това се прави да е постоянно, съзнателно. Някои сътрудници ме питат за какво купуваш най-скъпите бои, вместо да използваш пергамент, който излиза стотинки. Аз им давам отговор, че това са специфични бои за фрески, които не подлежат на въздействието на сняг, дъжд, ерозия. Така би трябвало да се прави, в случай че не да е постоянно, то най-малко 200 години да устоят стенописите. Защото ние работим за бога, не за себе си. Не за показно, ето налепили сме тапети, храмът е подготвен и да се бием в гърдите. За мен това е грях.
Елена Адамова – зограф
За художничката, която изографисва църквата е освен отговорност, само че вътрешна нужда от десетилетия да изобразява ликовете на светците и най-много, когато рисува Иисус Христос.
Той е най-важният и най-величавият. Това за мен не е светец, той е всичко. Затова с огромен боязън,когато го обрисувам даже спирам да вдишвам, с цел да не трепне ръката. С огромен приоритет подобавам тъкмо към неговия облик.
Елена Адамова – зограф
Смисълът на живота на Елена Адамова е вярата в Господ и вярата, че положителното постоянно ще откри пътя към сърцата на хората.
„ Ще се намерят млади, виновни настоятели, които ще родеят за храма. Защото сегашната настоятелка Дарина е стара жена. Но тя ще откри заместител и имам вяра, че хората след време ще поддържат храма, такава ми е вярата ”, уверена е Адамова.
Средновековната църква от 14 в. “Св. Петка ” се намира покрай центъра на софийското села Балша. От нея са останали отломки, до които е издигната преди 100 години новата черква, която носи същото име. От Санкт Петербург до софийското село - това е пътят на Елена Адамова, дамата, отдала живота си на църковната стенна живопис и рисуването на икони.
Дядо ми е беше огромен портретист – Степан Самуилов, имаше своя школа. А баба ми е от дворянски жанр, имаше необикновен глас, само че не са я приели в консерватория, поради 58-ма публикация (член 58 от Наказателния кодекс на РСФСР отнасящ се за контраревюлиционна активност против страната – бел. ред.). Това значи зложелател на народа. Баба ми пееше на огромни празници във всички църкви, като те се конкурираха между тях кой ще я предложения. Тя просто имаше някакъв благ глас. Скришно от майка ми тя ме взимаше с нея на огромни празници. Оттам може би аз заобичах храма, службата и Бога. Така моята баба Александра ми съобщи това от дребна, а от дядо ми – рисуването. От двамата очевидно съм взела по нещо и поех по този път.
Елена Адамова – зограф
Елена Адамова идва в България през 1980 година и тук се омъжва. Става член на Съюза на българските художници, стартира да се занимава с монументална живопис, създавайки фрески в учебни заведения, фабрики и други обекти.
Рисувах естествено портрети, картини и за мои другари правех икони като подарък. Не както през последните години всеки ден да рисувам по една икона, а тогава понякога, тъй като тогава не всеки искаше икона и разбираше от тях. Но на мои познати и другари на драго сърце им подарявах икони. А от 90-та година започнах да изографисвам монуметално храмове. Естествено и иконите не ги не помня. Аз в случай че един ден не рисувам съм като риба без вода и се разболявам и се усещам доста дискомфортно. Иначе животът ми е въздух, би трябвало нещо да се прави.
Елена Адамова – зограф
Вие сте набожен човек, това се вижда. Имало ли е случай, когато икона да ви е пособия или въздействала?
Ох, да. Преди 20 години аз имах левкемия. Тогава бях Русия и правех една черква, когато се разболях. Чаках свършека си. Лекарите ми споделяха, че ми остават два-три дни, седмица най-вече да пребивавам. А още от преди този момент имам една икона, която не я демонстрирам доста на хората – на Григорий Нови. Бях я взела със себе си в Русия, не се деля с нея от 30 години. Молех се на него да ме излекува и стана знамение. Благодаря на моя светец, който постоянно ме избавя. Въпреки че той не е канонизиран и недолюбван от комунистите, предходният съветски патриарх Алексий не съумя да го канонизира, издаде единствено канон – кондак и икус, само че не съумя. Тя е доста остаряла, над 30 години към този момент е. Никъде не я демонстрирам, тя е персонално моя съкровена.
Дори, когато лежах в болничното заведение помолих сина ми да ми донесе дъски и бои и там рисувах икони, макар че колкото да се движех, имах проблем с краката. И подарявах иконите на хората, които бяха с мен в болничното заведение в доста неприятно положение. В интерес на истината някои хора оздравяха, а не имаха вяра. Оздравяха поради вярата си. Човек не би трябвало да се предава. На сина ми споделям, че човек, когато се отчая той пуска дявола в себе си, а дявола унищожава индивида.
Въпреки събитията и законите, които би трябвало да съблюдава в живота, човек би трябвало да върви с душата си, тя постоянно ще му подскаже и няма да му даде неприятен съвет. Душата е мерило, това е положително. Не инцидентно Исус Христос ни е дал като главен завет да се обичаме един различен, това е душата. Затова поисквам на хората да обичат всичко: земя, растения, животни и хора. Това, което вършат, да го вършат с обич и да бъдат постоянно положителни. Тогава ще има по-малко изменничества, завист и войни, всичко, което е негативно. ”
През годините Елена Адамова е изрисувала хиляди икони за хора от целия свят – от България, Гърция, Европа, чак до Америка и Япония. От 8 години тя отдава сили и средства да изобрази по канона ликовете на светците по обичайния метод на стенописта в църквата “Св. Петка ”в Балша.
Стените бяха съдбовни, ронеха се, мазилката беше остаряла. Аз споделям, че не може върху такива стени да изографисвам, би трябвало да се измажат. Тук ми дадоха да се настаня краткотрайно в магерницата и чаках няколко години нещо да стане със градежа, обаче напразни ми се оказаха очакванията. Започнах преди 4 -5 години да махам остарялата мазилка, да шпакловам отначало и да изографисвам храма. Св. Петка ме одобри в него, тя ми е като закрилница, по тази причина взех решение да направя нещо положително. Така продължих. Вътре в олтара би трябвало да се замаже, да се отстранен дупките. Но малко мъчно става, поради неналичието на пари. С огромен напън, с огромен труд ще довършим храма в възхвала на Бога. Лека-полека имам вяра, че ще стане изографисването на целия храм и ще изпълним фантазията си. Просто би трябвало самообладание и време.
Елена Адамова – зограф
Заради компликациите по събирането на дарения и потребността от по-високо скеле куполът на църквата остава досега без рисунки. За художничката обаче потреблението на тапети от винил, с които по-лесно и бързо се доближава до крайната цел, е неправилно.
Това не е промишлена зона, където може стенописът да се смени с тапет. Това се прави да е постоянно, съзнателно. Някои сътрудници ме питат за какво купуваш най-скъпите бои, вместо да използваш пергамент, който излиза стотинки. Аз им давам отговор, че това са специфични бои за фрески, които не подлежат на въздействието на сняг, дъжд, ерозия. Така би трябвало да се прави, в случай че не да е постоянно, то най-малко 200 години да устоят стенописите. Защото ние работим за бога, не за себе си. Не за показно, ето налепили сме тапети, храмът е подготвен и да се бием в гърдите. За мен това е грях.
Елена Адамова – зограф
За художничката, която изографисва църквата е освен отговорност, само че вътрешна нужда от десетилетия да изобразява ликовете на светците и най-много, когато рисува Иисус Христос.
Той е най-важният и най-величавият. Това за мен не е светец, той е всичко. Затова с огромен боязън,когато го обрисувам даже спирам да вдишвам, с цел да не трепне ръката. С огромен приоритет подобавам тъкмо към неговия облик.
Елена Адамова – зограф
Смисълът на живота на Елена Адамова е вярата в Господ и вярата, че положителното постоянно ще откри пътя към сърцата на хората.
„ Ще се намерят млади, виновни настоятели, които ще родеят за храма. Защото сегашната настоятелка Дарина е стара жена. Но тя ще откри заместител и имам вяра, че хората след време ще поддържат храма, такава ми е вярата ”, уверена е Адамова.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ